Осиновяване на дете в България: стъпки и процедура

Близо 1700 кандидат-осиновители са вписани в регистрите. През 2023 г. са финализирани само 377 осиновявания. Тази пропаст не е случайна — тя отразява системно несъответствие между очакванията на семействата и реалността на наличните деца. Ако искате да осиновите дете в България, трябва да разберете тези числа, преди да направите първата крачка.

Правната основа: Семейният кодекс

Осиновяването в България се урежда от членове 77 до 101 на Семейния кодекс (СК). Законът познава два вида осиновяване:

Пълно осиновяване — прекратяват се всички правни връзки с биологичното семейство и се създават нови с осиновителите. Издава се нов акт за раждане с имената на осиновителите като родители. Детето придобива всички права, идентични с тези на биологично дете, включително наследствени права.

Непълно осиновяване — запазват се определени права и задължения спрямо биологичните родители, включително правото на наследяване от тях. Прилага се предимно при роднински осиновявания и е по-скоро изключение в съвременната практика.

Минималната разлика във възрастта между осиновител и осиновяван е 15 години. При осиновяване от съпруг изискването за разлика не важи по същия начин.

Кой може да осиновява

• Дееспособни физически лица, които не са лишени от родителски права
• Съпружески двойки (съвместно осиновяване)
• Самотни лица — законът го допуска изрично
• Еднополови двойки: само единият партньор може да бъде осиновител, тъй като СК позволява съвместно осиновяване само на съпрузи

Осемте стъпки на процедурата

1. Подайте молба в Дирекцията „Социално подпомагане" (ДСП)

Процесът започва в ДСП по вашия постоянен адрес. Там получавате информация за изискванията и официални насоки за следващите стъпки. Дирекцията изпраща молбата до Отдела за закрила на детето (ОЗД).

2. Социалното проучване

Социален работник извършва проучване на социалния и битов статус на кандидатите. Включва посещения в дома, интервюта с всички членове на домакинството и събиране на документи. Продължителността е от няколко седмици до месеци в зависимост от натоварването на ДСП.

3. Задължителното обучение за осиновители

Всички кандидат-осиновители преминават обучение, организирано от лицензирани доставчици, одобрени от ДАЗД. Съдържанието е фокусирано върху:

• Психологическите нужди на осиновеното дете
• Разговорите за биологичния произход
• Управление на поведенчески предизвикателства
• Изграждане на привързаност

4. Оценката за годност

Комисия преглежда цялата документация и социалното проучване и взема решение за „годност" на кандидатите. Положителната оценка е предпоставка за вписване в регистъра.

5. Вписване в регионалния регистър

Одобрените кандидати се вписват в регионалния регистър, воден от съответната ДСП. Данните се качват и в Националната електронна информационна система за осиновяване, въведена след 2023 г.

6. Подбор и предложение

ДСП разглежда съответствието между профила на детето и профила на кандидатите. При намерено съответствие, кандидатите получават информация за детето и могат да се запознаят с него преди решението. Отказ от конкретно дете е допустим, но многократният отказ може да се отрази на позицията в регистъра.

7. Съдебното производство в Окръжния съд

При осиновяване компетентен е Окръжният съд. Производството е охранително — не е спорно, но задължително участва прокурор. Съдът проверява:

• Правния статус на детето (дали е „свободно" за осиновяване)
• Мотивите на осиновителите
• Най-добрия интерес на детето

8. Влизане в сила на решението

Решението на Окръжния съд влиза в сила след 14-дневен срок за обжалване. Едва тогава детето официално се предава на осиновителите и се издава нов акт за раждане.

Колко отнема целият процес

Realistically: от 18 месеца до 3–4 години. Ето защо:

• Социалното проучване и обучението: 3–6 месеца
• Чакане в регистъра за предложение на дете: 1–3 години (зависи силно от профила, за който сте заявили готовност)
• Съдебна процедура след намиране на съответствие: 3–6 месеца

Чакането е по-кратко, ако сте готови да осиновите по-голямо дете, дете с увреждания или дете с братя и сестри. При деца до 3 години без здравословни проблеми чакането може да надхвърли 3 години.

Защо регистрите не се „изчерпват" бързо

Данните са красноречиви: около 900 деца чакат в регистрите, докато над 1700 семейства са одобрени кандидати. Проблемът е структурен. Кандидатите искат здрави бебета и малки деца — а по-голямата част от децата в системата са над 7-годишна възраст, с хронични заболявания или от ромски произход. Националната мрежа за децата посочва тази разлика в профилите като основна пречка в доклада „Бележник 2024".

Ако искате ясна пътна карта с всички документи, срокове и практически стъпки за вашата конкретна ситуация, вижте Наръчника за Приемна Грижа и Осиновяване в България — написан специално за Bulgarian семейства, навигиращи в тази сложна система.

Осиновяване или приемна грижа: кое е за вас

Ако искате трайна правна връзка с детето — осиновяване. Ако сте готови на временна, но дълбока ангажираност, като същевременно оставяте опция за реинтеграция — приемна грижа. Много семейства избират приемна грижа като „входна точка", а след установяване на трайна привързаност с конкретно дете, се насочват към осиновяване. Тази пътека е законово призната и практикувана в България.

Наръчник за Приемна Грижа и Осиновяване в България →