Осиновяване на дете в България: стъпки и процедура

Близо 1700 кандидат-осиновители са вписани в регистрите. През 2023 г. са финализирани само 377 осиновявания. Тази пропаст не е случайна — тя отразява системно несъответствие между очакванията на семействата и реалността на наличните деца. Ако искате да осиновите дете в България, трябва да разберете тези числа, преди да направите първата крачка.

Правната основа: Семейният кодекс

Осиновяването в България се урежда от членове 77 до 101 на Семейния кодекс (СК). Законът познава два вида осиновяване:

Пълно осиновяване — прекратяват се всички правни връзки с биологичното семейство и се създават нови с осиновителите. Издава се нов акт за раждане с имената на осиновителите като родители. Детето придобива всички права, идентични с тези на биологично дете, включително наследствени права.

Непълно осиновяване — запазват се определени права и задължения спрямо биологичните родители, включително правото на наследяване от тях. Прилага се предимно при роднински осиновявания и е по-скоро изключение в съвременната практика.

Минималната разлика във възрастта между осиновител и осиновяван е 15 години. При осиновяване от съпруг изискването за разлика не важи по същия начин.

Кой може да осиновява

• Дееспособни физически лица, които не са лишени от родителски права
• Съпружески двойки (съвместно осиновяване)
• Самотни лица — законът го допуска изрично
• Еднополови двойки: само единият партньор може да бъде осиновител, тъй като СК позволява съвместно осиновяване само на съпрузи

Осемте стъпки на процедурата

1. Подайте молба в Дирекцията „Социално подпомагане" (ДСП)

Процесът започва в ДСП по вашия постоянен адрес. Там получавате информация за изискванията и официални насоки за следващите стъпки. Дирекцията изпраща молбата до Отдела за закрила на детето (ОЗД).

2. Социалното проучване

Социален работник извършва проучване на социалния и битов статус на кандидатите. Включва посещения в дома, интервюта с всички членове на домакинството и събиране на документи. Продължителността е от няколко седмици до месеци в зависимост от натоварването на ДСП.

3. Задължителното обучение за осиновители

Всички кандидат-осиновители преминават обучение, организирано от лицензирани доставчици. Съдържанието е фокусирано върху:

• Психологическите нужди на осиновеното дете
• Разговорите за биологичния произход
• Управление на поведенчески предизвикателства
• Изграждане на привързаност

4. Оценката за годност

Комисия преглежда цялата документация и социалното проучване и взема решение за „годност" на кандидатите. Положителната оценка е предпоставка за вписване в регистъра.

5. Вписване в регионалния регистър

Одобрените кандидати се вписват в регионалния регистър по съответния ред. Информацията се обработва и в националните информационни системи за осиновяване.

6. Подбор и предложение

ДСП разглежда съответствието между профила на детето и профила на кандидатите. При намерено съответствие, кандидатите получават информация за детето и могат да се запознаят с него преди решението. Отказ от конкретно дете е допустим; ако откажете предложение, поискайте от ДСП да ви разясни отражението върху регистрацията и следващите стъпки.

7. Съдебното производство в Окръжния съд

При осиновяване компетентен е Окръжният съд. Производството е охранително — не е спорно, но задължително участва прокурор. Съдът проверява:

• Правния статус на детето (дали е „свободно" за осиновяване)
• Мотивите на осиновителите
• Най-добрия интерес на детето

8. Влизане в сила на решението

Решението на Окръжния съд влиза в сила след 14-дневен срок за обжалване. Едва тогава детето официално се предава на осиновителите и се издава нов акт за раждане.

Колко отнема целият процес

Realistically: от няколко месеца до няколко години, според профила, региона и конкретната процедура. Ето защо:

• Социалното проучване и обучението: няколко месеца
• Чакане в регистъра за предложение на дете: 1–3 години (зависи силно от профила, за който сте заявили готовност)
• Съдебна процедура след намиране на съответствие: срокът зависи от съда и конкретния случай

Чакането обикновено се влияе от готовността за по-голямо дете, дете с увреждания или дете с братя и сестри. При деца до 3 години без здравословни проблеми конкуренцията е по-висока и чакането може да е по-дълго.

Защо регистрите не се „изчерпват" бързо

Данните са красноречиви: около 900 деца чакат в регистрите, докато над 1700 семейства са одобрени кандидати. Проблемът е структурен. Кандидатите често искат здрави бебета и малки деца, докато в системата има и по-големи деца, деца с хронични заболявания или деца от ромски произход. Националната мрежа за децата посочва тази разлика в профилите като основна пречка в доклада „Бележник 2024".

Ако искате ясна пътна карта с всички документи, срокове и практически стъпки за вашата конкретна ситуация, вижте Наръчника за Приемна Грижа и Осиновяване в България — написан специално за Bulgarian семейства, навигиращи в тази сложна система.

Осиновяване или приемна грижа: кое е за вас

Ако искате трайна правна връзка с детето — осиновяване. Ако сте готови на временна, но дълбока ангажираност, като същевременно оставяте опция за реинтеграция — приемна грижа. Приемната грижа сама по себе си не създава право на осиновяване. Ако детето бъде обявено за осиновяване, кандидатът трябва да премине приложимата процедура за осиновяване.

Вижте още ръководства за Bulgaria →