Деинституционализация в България и системата за приемна грижа

Думата „деинституционализация" звучи като бюрократичен термин. В практиката тя означава нещо много конкретно: закриване на домовете, в които деца са прекарали детството си в институционален ред — фиксирани часове, анонимна грижа, безброй „персонал" и почти никаква трайна връзка с конкретен възрастен. Тази трансформация е в ход в Bulgaria вече над 15 години. Резултатите са смесени.

Откъде тръгна всичко

До 2010 г. в Bulgaria функционираха специализирани домове с хиляди деца. Международен натиск, особено след присъединяването към ЕС, и вътрешна воля за реформа доведоха до план за закриване на тези институции и замяната им с услуги в общността и семейна грижа.

Планът предвиждаше пълна деинституционализация до 2025 г. Реалността: процесът е забавен, непълен и в редица области — неуспешен.

Какво е постигнато

Приемната грижа се е разширила значително. Към 2024 г. в приемни семейства в Bulgaria са настанени около 1 500 деца. Преди 15 години тази услуга почти не съществуваше в мащаб.

Домовете за деца от 0 до 3 г. са закрити. Специализираните домове за малки деца (до 3-годишна възраст) са преобразувани. Децата от тази група вече не се настаняват в резидентни институции.

Новата Наредба за качеството на социалните услуги (2023 г.) въведе стандарти за качество, каквито преди не съществуваха.

Националната електронна информационна система за осиновяване (след 2023 г.) централизира регистрите и улеснява достъпа до информация.

Какво не е постигнато

Домовете за медико-социални грижи (ДМСГД) все още функционират. Към 2024 г. в Bulgaria работят 4 такива дома с около 220 деца с тежки здравословни проблеми. Планираното им закриване до края на 2025 г. е забавено поради липса на заместващи услуги — висококвалифицирани центрове за медицинска грижа, които да поемат тези деца.

Броят на заличените приемни семейства надвишава новите. За първи път през 2023 г. повече приемни семейства са напуснали системата, отколкото са влезли. Причините са предсказуеми: прегаряне, недостатъчна подкрепа, несигурен статус.

Координацията между министерствата е слаба. Националната мрежа за децата посочва в „Бележник 2024", че особено при закриването на ДМСГД липсва синхрон между Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.

Оценката на системата: Бележник 2024

Националната мрежа за децата оценява ежегодно работата на bulgarian институциите. Оценката за 2024 г. в категорията „Семейна среда и алтернативни грижи" е „Добър 3,67" — ръст спрямо предходни години, но далеч от отличния.

Докладът посочва конкретни проблеми:

• Недостатъчно целеви политики за привличане на нови приемни семейства
• Слаба подкрепа за приемните родители на тийнейджъри
• Липса на специализирани услуги за деца с тежки увреждания, нуждаещи се от медицинска грижа
• Ограничен отпуск за осиновителите на по-голями деца

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ)

Bulgaria получи финансиране по ПВУ за изграждане на нови социални услуги. Процедурата, стартирана през 2024 г. с бюджет от 331 млн. лв., предвижда:

• Нови центрове за подкрепа на приемните семейства
• Специализирани услуги за деца с тежки увреждания
• Услуги за деца с поведенчески проблеми

Реализацията е в начална фаза — средствата са разпределени, но реалното строителство и въвеждане в експлоатация ще отнемат години.

Какво означава това за кандидатите

Ако планирате да станете приемен родител, деинституционализацията означава:

Повече деца ще се нуждаят от приемни семейства. Когато институциите се закриват, децата трябва да отидат някъде. Семейната грижа е официалното предпочитание.

Децата, влизащи в системата сега, носят по-сложни истории. Тези, оставащи в системата след деинституционализацията, обикновено имат по-сложни здравословни, психологически или поведенчески нужди — защото по-„лесните" случаи са наредени по-бързо.

Подкрепата за приемните родители е недостатъчна. Това е официален извод от „Бележник 2024". Ако влизате в системата с очакване за интензивна институционална подкрепа — коригирайте очакванията. Подкрепата варира значително по региони.

Регионалните разлики в деинституционализацията

Деинституционализацията не е еднородна — тя протича различно в различните части на Bulgaria:

В столицата и големите градове (София, Пловдив, Варна) процесът е по-напреднал. Има повече алтернативни социални услуги, по-добра координация, повече НПО, предлагащи подкрепа.

В малките общини и селските райони ситуацията е по-сложна. Липсата на местни доставчици на услуги означава, че социалните работници в ДСП поемат по-голяма тежест. Наличността на супервизия и подкрепа за приемните родители е значително по-ниска.

Ако кандидатствате в по-малка община, е важно предварително да разберете какви услуги за подкрепа са налични в региона и дали местната ДСП работи с лицензирани доставчици или самостоятелно.

Ролята на гражданското общество

НПО секторът компенсира голяма часот институционалните пропуски. Организации като „За Нашите Деца", СОС Детски Селища и Националната мрежа за децата изграждат мостове между официалните институции и реалните нужди на семействата. Техните програми за подкрепа, обучение и супервизия са в много случаи по-ефективни от официалните, финансирани от бюджета.

Следенето на публикациите и дейността на тези организации е практически начин да останете информирани за промените в системата.

Разбирането на системния контекст ви помага да влезете в нея с реалистични очаквания. Наръчникът за Приемна Грижа и Осиновяване в България съдържа актуална информация за промените в системата и практически съвети за навигиране в нея с или без адекватна институционална подкрепа.

Перспективата за следващите години

Процесът на деинституционализация ще продължи — независимо дали с по-бързо или по-бавно темпо. Европейските фондове са насочени към него. Но системата ще зависи от нарастване на броя на приемните семейства.

Ако сте на ръба на решението — сега е моментът. Нуждата е реална, системата се нуждае от точно такива хора, каквито обмислят тази стъпка: информирани, подготвени и с реалистични очаквания.

Наръчник за Приемна Грижа и Осиновяване в България →